Предновогодишна разходка от Гълъбово до Асеновград - през Св.Божик и Копривките

Първа табела за крайната ни цел - Копривките

   
 

           Първоначалната ни идея за предновогодишна разходка бе за нещо по-скромно. С автобуса от Пловдив до хижа Здравец и оттам през Копривките за Асеновград.

Но приятното време в последния уикенд на 2018 г. отключи в нас приключенския дух и ни подтикна да поемем по непознатата за нас пътека от село Гълъбово за местност Копривките.

И затова слязохме в селото в подножието на местността с кулата, вместо на хижа Здравец.

След като слязохме на спирката изминахме няколко стотин метра по пътя и за хижа Здравец и се отклонихме вляво към улиците на селото в търсене на подхода към пътеката за Копривките.

Оказа се, че не е особено използвана пътека, тъй като началото преминаваше през 2 вили в горната част на селото, които бяха в гъсталаци.

Преценихме, че няма особено голям смисъл да продължаваме да се провираме през храсти и клони и се отклонихме вдясно от пътеката за Копривките в търсене на по-добро място за преминаване.

Вдясно или на запад, тъй като пътеката за местността ни отвежда точно в южна посока с известни отклонения леко в запад и изток.
А самият склон, по който се опитвахме да достигнем до базата за профилактика и отдих на КЦМ, е със северно изложение с гъста букова гора в зимна премяна.

След отклонението вдясно, на запад, излязохме на новопрокоран път във високата част на Гълъбово, който лъкатушейки вляво и вдясно ни отвеждаше, в посока пътеката Гълъбово-хижа Здравец.

За да достигнем до нея трябваше да преминем през Варовитото дере, което нямаше да представлява особена трудност, тъй като през него има прокаран черен път, а и изобщо не е дълбоко, надали и 20-30 метра има денивелация на слизане.

Точно преди да поемем надолу към дерето и към пътеката за хижа Здравец, видяхме табела Св.Божик, която сочеше нагоре, към основната ни цел, и най-висока точка на днешния ни преход - местност Копривките.

И преценихме да поемем към Св.Божик, табелата ни указваше посока вляво или на изток-югоизток и нагоре. И на практика ни връщаше към пътеката за базата за профилактика и отдих на КЦМ.

А към Св.Божик, който всъщност се оказа параклис с беседка, ни водеше черен горски път, с доста добра денивелация и солидно изкачване. Стартът на спирката с чешмата на автобуса за хижа Здравец бе на около 640 метра.

Няколко стотин метра след първата табела за параклиса, се озовахме на каптаж, от който се чуваше шумолене на вода, по всяка вероятност за водоснабдяване на селото.

Последваха още няколко табели за Св.Божик. Може би около километър нагоре следваща табела ни отклони вляво от горския път, който продължаваше в почти направо нагоре.

Параклис Свети Божик на фона на зимен пейзаж

След отклонението вече вървяхме по широка пътека, която наподобяваше на път, но беше доста обрасла, че да е използвана за такъв.

И след няколко минути се свързахме с пътеката Гълъбово-Копривките, която не личеше особено много от опадалата листна маса от буковете и клоните, но все пак имаше някакви индикации, че това е именно тя.

Продължихме нагоре, вече по-полегато и може би още след няколко минути стигнахме и до първата ни спирка - параклис Св.Божик, табелите за който ни отведоха до правилната пътека.

Точно до параклиса видяхме и първата маркировка, леко екзотична - червено-жълто-червено, но вършеше работа, потвърждаваше правилната посока, в която сме поели.

Всъщност пътеката за местност Копривките преминава между двете дерета, едното от които е Варовитото, поне в долната ѝ част, до достигане на тази, която идва от Куклен.

Варовитото дере, от запад, е своеобразен разграничител между пътеките за Копривките и за Здравец, които тръгват от село Гълъбово.

След кратка почивка на беседката на параклиса, може би след около 50 минути преход от Гълъбово до първата ни спирка, поехме нагоре, към следващата ни цел разклонът с пътеката, която идва от Куклен.

Пътеката не беше особено добре различима и вървяхме там, където е проходимо, появи се и тънка снежна покривка, която беше натрупала през предходния ден.

Долу ни духаше студен вятър в събота, но бе сравнително топло, а над 800 метра е валяло сняг.

Първа среща със снега и туристическа марка 

Всъщност първата среща със снега бе малко по-надолу от тази снимка с марка.

Около 9:10 сме заснели параклиса, а на него отдъхнахме и се огледахме за известно време, може би около 10-15 минути. Надморската висока на параклиса бе някъде около 870-880 метра.

А първата снимка със леко заснежаване на листата е заснета около 9:26-7, а и от самият параклис през гората вече прозираше бялото.

С изкачването нагоре снегът ставаше все повече и вече в най-високата част, непосредствено преди почивната база може би надмина 5 см.

След появата на тънката снежна покривка и марките станаха по на гъсто, а малко по-нагоре видяхме и първата табела, която указваше посока към крайната ни цел, може би вече бяхме на около 1000 метра надноморска височина.

 Вдясно от посоката ни на движение се появи и горски път, към който сочеше табелата. Може би това е същият, от който се отклонихме за Св. Божик.

От табелата продължихме сред гъстата, но млада букова гора, в зимна премяна, тъй като времето напредна, слънцето се издигна и северният склон получи малко топлина.

Разходката през зимна букова гора е едновременно успокояваща и леко меланхолична.

Но този лек недостатък бе компенсиран от белотата на снега и плахо подаващото се слънце през върха на планината.

След солидното изкачване гората започна да се примесва, появиха се и иглолистни дървета, но буковете продължиха да доминират пейзажа.

Пътеката ни отведе на почти равно пространство, но за кратко, след кратко отклонение вляво за заобикаляне на разположеното отдясно дере, отново продължи да ни изкачва.

Първи лъчи на зимното слънце огряват заснежената букова гора, часът е точно 10:00

Около 15 минути по-късно се озовахме и на разклона на пътеката, която идваше от Куклен с отклонение за Копривките, Здравец и трета възможност за излизане на асфалтовия път преди хижата, с преминаване в права посока, на запад. Снегът вече бе достигнал почти 5 см.

Това е добра опция при дълбок сняг и мек, съответно и ходенето в него е доста уморително. 

Табелата малко преди разклона за Куклен, потвърждава правилната посока

След този важен разклон продължихме нагоре и леко вляво, за кратко я изгубихме, но сред заснежената букова гора, без видима пътека, не е толкова от значение.

След няколко стотин метра, стигнахме и до финалната права, в далечината се виждаше просвет, снегът вече мина 5 см и се наложих малко да погазим в него. 

Докато излезем на открито, някъде по средата между почивната база на КЦМ и на стъкларския завод, може би изминаха още около 15 минути, маркировката накрая отново изчезна, но със снежната покривка, не беше от особено значение къде точно бе пътеката. Дори се опитвахме да избягаме малко от базата на КЦМ, да не би пък случайно да се натъкнем на някакви ограждения, които да не можем да заобиколим. 

На слънце, в снега и на високо

След като се измъкнахме от гората, снегът на открито, макар и на слънце стана още по-дълбок, може би 7-8 см.

Все пак букове и борове, малко задържат падащите снежинки, а на открито си трупа солидно, но пък и слънцето по-бързо го топи.

Финалната равносметка на този първи етап на предновогодишната разходка показва, че за около 2 часа и 30 минути сме се справили с изкачването на Гълъбово-Копривките - от 640 метра на 1290 почти при базата на Стъкларския завод, през която се измъкнахме и на асфалта, с изглед към емблематичната кула на връх Коприва и ски пистата, която се вижда от почти цяла равна Тракия. Все пак и в Гълъбово се полутахме известно време, докато се измъкнем, е възможно и да са изминали 20 минути. 

Малко преди 11 часа в неделя, 30 декември, слънцето добре огряваше местността на копривата, облаците временно бяха се отдръпнали.

По време на един летен преход от хижа Чернатица до Копривките, разбрах откъде идва наименованието. 

Отдъхнахме за 10-15 минути под приятно стоплящите лъчи на зимното слънце и вече сред цивилизацията, като се установихме с леко южно изложение, където зимата при слънчево време е най-приятно. 

Eто го и "дълбокият" сняг, толкова че тревата се вижда, в далечината изглед към Стара планина

Толкова беше хубаво, че дори не ни се тръгваше, а и можехме да си позволим. 

Бе около час преди обяд, а до залеза оставаха почти 6 часа, а като добавим и допълнителните от 40-50 минути полумрак, разполагахме с около 7 часа да се приберем до Асеновград по светло. 

Похапнахме в движение, тъй като беседката на Стъкларския завод бе заснежена, а и бе разположена леко от север, откъдето полъхваше студен вятър. 

И така, малко след 11 часа поехме към следващата ни спирка хижа Руен, по почвения път - Копривките-хижа Руен, се срещнахме с много хора, доста оживено беше по тези около 5 километра. 

И доста хлъзгаво на места, по улеите, които са се образували по дъждовете, поиграхме малко зимни "танци", но поне бе меко, макар и снежната покривка да бе в порядъка на до около 5 см. 

Преминахме през разклона към римския мост над Куклен, маркирана в зелено пътека, стара табела има на едно дърво на поляната, от която има изглед към връх Руен, отстрани има и хубава беседка. и за селото и след около 10 минути, вече достигнахме до хижа Руен. 

По-точно преминахме покрай хижата и излязохме на асфалтовия път, който първо преминава през още една пътека за Куклен, през букова гора, която забелязахме, че е новомаркирана. 

На 29 юли минавахме оттам, а сега зимно и по различен марщрут, тогава всичко бе в зеленина, и едва открих марката на едно старо буково дърво с доста голям ствол. 

И по асфалта продължихме към вила Иглика, малко по усойка, изток-североизточен склон на върха, и след около 30-40 минути стигнахме до параклис Св.Константин и Елена, малко след който се отклонихме от асфалтовия път направо директно към Яврово, по макадамов, стръмен път. 

По него преминава маркираната пътека, която спестява обикалянето по асфалтовия път и ни спуска директно в селото. 

Направихме една кратка обиколка, отидохме до центъра и читалището на Яврово, видяхме чешмата и табелата за Куклен. 

И след това се върнахме на Здравния пункт на Яврово и отново по асфалтовия път продължихме към Лясково. По пътя имаше тънка ледена покривка, границата на която бе на около 300 метра след табелата за край на селото, оттам надолу асфалтовият път бе изцяло сух. 

Но изоставихме асфалта и поехме по маркираната пътека за Лясково, която за около 15 минути ни свали до първите къщи за гости в горната му част, вече в община Асеновград. След кратка почивка, на пейката с чешма до параклис Св. Георги, поехме по асфалтовия път, за да се отклоним в другия край на селото за пътеката за Асеновград. Но тъй като бе рано още, до залез оставаха почти 3 часа, а ние бяхме на 2 от града, обиколихме малко по една непозната за нас пътека, представляваща отклонение от пътеката Лясково-Асеновград за Горни Воден, много панорамна, с изглед към почти цялото Пловдивско поле, а в обратна посока се виждат къщите на село Яврово. Пътеката ни отведе до асфалтовия път от Горни Воден до Св.Кирик и макар обрасла ни предложи толкова голямо разнообразие от панорами, че не си помислихме да съжалим за направеното отклонение, а никога не бяхме минавали по нея. 

Една от панорамите по пътеката - няма светлина, затова не се вижда добре, но наживо бе...

                                           

Преходът ни завърши с екопътека Кутра, разбира се, както винаги, когато идваме от Копривките и хижа Здравец, но само частично - от параклис Св. Нестор до голямата чешма в края на дерето между Кутрата и Свети Димитър, вече след залез слънце. 

Страхотна предновогодишна разходка - идеално съчетание между познато и непознато и всичко това гарнирано с невероятни панорами.

Първенецът на Стара планина от града на Левски + връх Жълтец и Млечен чал

След изкачването на старопланинския първенец от Калофер, дойде ред и на покоряване от Карлово - града на Левски, маршрутът доста по-голямо предизвикателство с денивелация от почти 1900 метра - Карлово - 480 метра, Ботев - 2376 метра и разстояние от около 20 километра.

Снимката е от самия връх, на заден фон се виждат метеостанция, телевизионната кула, която се вижда дори и от Асеновград и няколко сгради на военните.

Прогнозите за горещ и сух уикенд, за вече миналата седмица става въпрос, ме амбицираха да изкача връх Ботев по не особено популярния маршрут от града на Левски.

Началото на пешеходния маршрут беше в 7 часа без малко в центъра на Карлово. Денят се очертаваше горещ, щом още преди слънцето да се е издигнало, лъхаше топлина откъм снагата на Балкана.

В града се забавих около половин час и след 7:30 поех по западната пътека за хижа Равнец, много добре маркирана с бяло червено бяло.
Посоката на движение е от центъра на града само направо по улица Водопад и след туристическата спалня на Карлово, която се пада отляво на улицата, вдясно се пресича тесен мост на Стара река.

Веднага след моста видях и първата табела за връх Ботев и хижа Равнец с червена маркировка, оттам вляво поех по павирана улица нагоре вече покрай сухото корито на река Карамандра, покрай която ми предстоеше да вървя над 3 часа.

В самото начало на павираната улица също има табела за хижа Равнец и се появява и маркировка бяло червено бяло.
Западната пътека, маркирана с червено, към хижа Равнец беше за скоростно изкачване, на серпетини бързо се издигнах във височина.
Разкриха се невероятни пейзажи към Карлово и Сопот и към гористите склонове на Средна гора.
Пътеката бързо се изкачва над дерето над река Карамандра, в която имаше малко вода, тъй като чувах звуците на водния поток.
Още в началото на пътеката забелязах една тръба, която събира водата от реката, изглежда за напояване на градините на съседните вили, и коритото в града е сухо.
Първоначално пътеката преминава през борова гора, след това, която за моя изненада стана смесена от дъб и габър. Пътеката е толкова добре маркирана с бяло червено бяло, че няма начин човек да се изгуби, хижаря на Равнец ми сподели, че лично той я е маркирал. След около 40-50 минути изкачване, гората внезапно свърши и се озовах на една поляна, река Карамандра вече беше съвсем близо, след поляната стигнах и до първата чешма, която течеше, макар и доста слабо. След поляната пътеката ме отведе в дерето на река Карамандра и след около 10 минути видях, че подминавам хижата, която беше на отсрещната страна на дерето. Това е може би най-интересното, че хижата се подминава и след това пътеката стига до малък дървен мост и прехвърля от другата страна на реката и се стига до хижата. И така в 8:30 се озовах в хижата, хижарят ме посрещна много топло, сподели, че сам е маркирал пътеката и че карловци не посещават много хижата. Но според мен заслужава похвала, с радост ще отида да нощувам в тази хижа, специално заради хижаря. Останах в хижата около половин час и след като налях вода от едно изворче наблизо, в 9 без малко поех към връх Ботев. Около 10 минути повървях по пътека през вече букова гора, разделих се за кратко с река Карамандра. Но след като излязох от гората, изведнъж пътеката изчезна, просто така се загуби в тревата, макар и да имаше двойна маркировка - с червено за Ботев и със синьо за хижа Васил Левски. След кратко оглеждане накъде може да продължава пътеката с маркировката, прецених, че е най-добре да си поема по жалоните, които бяха на 50 метра по-наторе от изчезналата в нищото пътека. Оказа се, че май по тях ще трябва да се върви, че маркировката с червено и синьо, която търсех се появи. Слънцето вече напичаше доста силно, голите тревисти склонове на Балкана изглеждаха доста предизвикателно на фона на жегата. След леко спускане и след това изкачване, се завърнах отново на река Карамандра, тук трябваше да преценя дали да продължа по жалоните или по маркировката бяло червено за Ботев и бяло синьо за хижа Васил Левски. По-прохладното дере или палещото слънце на билото. Реших, че е по-добре да не се разделям още с реката и затова поех покрай нея. Пътеката върви първо отляво на реката, но множеството животински пътеки доста затрудняват ориентирането коя точно е пътеката. Маркировката е сравнително на често, но прави веднъж брод отдясно реката и после пак връща отляво и затова я загубих по едно време, но за кратко. Пътеката понагоре почти се губи. Но се разкриват невероятни пейзажи от типа на родопските с елхи, сякаш бях на Пампорово, а не на Стара планина, където след пояса букови гори, 1400-1500 метра няма елови гори, а поляни. И след голямото задоволство от видяното стигнах до билната местност Равнец, вече подминал изворите на река Карамандра. Маркировката тук изчезна, само знаех, че тук трябва да обърна посоката, от север-северозапад да поема надясно на изток. Пред мен се разкри и централното старопланинско било с неговия каймак - Купена, който се подаваше иззад елхите. За ориентир ми служеше една паднала табела ръждясъла табела за резерват Стара река и един кол с бяло червено бяло, който беше пуснал ръжда и една табела за Карлово, което беше напълно достатъчно. Поразгледах малко билната местност, видях добре оформена пътека, която поема надолу към дерето на Голямата река, в която е хижа Васил Левски, но без маркировка. И след това се върнах и поех надясно в посока изток, открих нещо като пътека или по-скоро ров, който можеше и да е издълбан от животни. Но се появи и маркировката за Ботев - бяло червено бяло. Най-прекрасното беше, че пътеката преминаваше през много гъста елова гора, сякаш бях в Родопите, която обаче не след дълго се разрежда и се появиха жалони. Малко след като еловата гора доста се разреди и маркировката от червена стана жалони стигнах до нещо като кръстопът, видях и табела за хижа Равнец. След леко изкачване вече по жалоните, до един скален феномен, се сблъсках лице в лице с крайната си цел връх Ботев, предстоеше ми леко спускане до един от притоците на Голямата река, която преминава покрай хижа Васил Левски и след това леко качване, след което вече видях и заслон Бункера и най-ниската точка, до която трябваше да стигна Петолъчката или Дюзата с пътеките за заслон Ботев, Жълтец, хижа Левски, хижа Рай и Карлово, тук минава и вододела на Бяла и Стара река.
Времето беше с мен - на билната тераса, по която преминава по-голяма част от маршрута почти през цялото време духаше хладен вятър, който продължи да ме съпътства и към Жълтец, а горе вече на централното старопланинско било си стана направо хладно. И така отметнах ги и Жълтец и Млечен чал - третият по височина в Стара планина след Ботев и Голям Кадемлия. След това на бързо и Безименен и пускане към заслон Ботев, където още от вратата посрещат с доста странна за мен табела, "С обувки до тук", помислих си да не би това да е болница или пък джамия, че да ме можеш в трапезарията с обувки да влезеш. В хотелите по морето никой няма да навика туристите, че влизат в пясъка по пясъка по стаите, но заслон Ботев, още повече, че сега няма никаква кал, навсякъде е сухо, на 2000 метра те задължават да си свалиш обувките, за да им влезеш в трапезарията. Хижарите май ги тресе някаква мания за чистота горе при кравите и конете.
Влязох в заслона, за да питам дали има свободни места и малко да почина преди финалното изкачване, но се оказаха доста недружелюбни, оставих раницата и отпраших към Ботев. В 14:30 стигнах до крайната точка първенеца на Балкана. Но не мога да кажа, че съм бързал доста се наслаждавах на невероятните гледки към централното старопланинско било - поприказвах си доста и със стопанина на заслон Бункера, след като качих Жълтец, където пък се засякох с едни младежи от Севера, идваха от местността Полениците, няколко дерета на запад от хижа Плевен. Та те се навиха заедно да катерим връх Ботев. А и исках добре да огледам маршрута, тъй като не планирах следващия ден да се връщам оттам.

Хижа Рай, връх Ботев, Червената стена - това бе за мен месец юни

През изминалия месец юни при мен спортът беше съсредоточен основно през почивните дни. През седмицата основно активен отдих, малко разходка из града, малко набирания, кофички, леко силово. Началото беше поставено в първия уикенд на юни с участието в Традионния поход Асеновградски върхове и пътеки от Асеновград, сборният пункт на тазвечершните протести, паметникът на Цар Иван Асен до хижа Марциганица, разстояние от около 18 километра и денивелация - 270 метра на паметника до 1412 метра хижата, около 5-6 часа преход, но бяхме група и се изчаквахме. Вторият ден също преходът беше доста добър, начало беше в 8 часа до съседен връх до хижата и връщане към Асеновград през връх Червената стена - 1501 метра, слизане в село Бачково и връщане в Асеновград, около 20 часа слязохме в града, доста добре се получи, макар и повечето да бе слизане. 
Седмицата 5-9 юни продължи с разходки из града, по спортните площадки, на 10-ти продължих с пешеходния маратон, този път дестинацията беше гръцката граница, връх Циганско градище, изходен пункт село Мочуре, югозападно от Рудозем, на около 1000 метра през връх Циганско градище 1827 и метра и местност Съдилището с панорами към Гърция, пътеката вървеше покрай българогръцката граница, преходът продължи около 12 часа, тъй като се позагубихме на връщане, а и бяхме група и се изчаквахме - в 10:30 тръгнахме в 21:40 обратно по колите. В Родопите няма много високи върхове, но планината е доста обширна с много ридове, което означава изкачвания, пускания, много добро натоварване. 
В неделята малко активен отдих с разходка в района на Асеновата крепост над Асеновград. През седмицата 12-16 юни, в началото - разходки из града и околните пътеки. В петък открих плувния сезон на градския плувен басейн, малко се изсилих май с 40 ширини * 25 метра кроу с 2 влизания във водата.
Малко преди полунощ в петък пък дойде и предложението за хижа Рай в Стара планина с прогноза за отвратително време, прогнозата беше за цял ден дъжд, а на Ботев и сняг. Но планът беше за хижа Рай, която е под 1500 метра. Поваля си ни, понамокри, но пък добро натоварване се получи. От стартовия пункт Паниците, над Калофер, до хижа Рай е 9.500 километра с денивелация около 700 метра. Разстоянието, въпреки дъжда и едно загубване на петъката бе взето за 2 часа и 30 минути. А трябва да се има предвид, че преди да се стигне до хижата има спускане в огромно дере, приток на Бяла река, и след това рязко изчакване към връх Малък Райски Купен...
В неделята вече забравих какво съм правил, през седмицата разходки из града, малко набирания, в четвъртък 2-ро плуване за 2017, план за хижа Рай и връх Ботев уикенда. Плуването този път беше стандартно с 40 ширини * 25 метра, пак с 2 влизания. 
Прогнозата за времето за уикенда беше за сухо и горещо време и много рядко - без валежи на връх Ботев, вече знаех пътеката за хижа Рай и за около 2 часа и 10 минути стигнах до хижата и след почивка около 25 минути и разтоварване на багажи потеглих към връх Ботев. Успях да се кача за под 2 часа до върха от хижата и общо за около 4 часа и 30 минути от Паниците на 720-730 метра надморска, в около 17 часа си слязох на хижата, където пренощувах. На следващия ден реших отново да се качвам до Ботев, този път с група, този път по-бавно, а и времето беше доста по-добро, в съботата нямаше никаква гледка на северно от върха, а и беше доста студено, трябваше да се крия в туристическата спалня. После слизане до хижата и Паниците и у дома. 
През юли продължавам практиката с физическа активност уикенда, жегите в провинцията ме изгониха на морето, в петъка климатизирах и едва вчера следобед реших да се поплувам, че и разликата между вода и въздух беше много голяма - 40 градуса въздуха рекорд и 26 на водата, която на места е топла, на други студена, тоест не става за продължителен престой. Вчера сутринта посрещнах юлското слънце с разходка по плажа, около 2500-3000 метра и плуване вечерта - около 1000 метра...
Малко като пътепис стана с елементи на разсъждение.
Снимката е от райското пръскало обедно време, на Еновден, малко след което поех към връх Ботев. Точно на пръскалото беше станало време за плаж. Райските скали са тъмни и бързо се загряват от силното юнско слънце...

Суадитска Арабия прояви интерес към предназначените за Русия френски хеликоптероносачи "Мистрал"

По информация от високопоставен френски източник, кралят на Саудитска Арабия Салман желае да сформира на територията на своя съюзник Египет – флот, достоен за кралското име и способен да отстоява интересите на държавите в Червено и Средиземно море. 

Към двата хеликоптероносача от типа „Мистрал“, които по-рано Франция планираше да построи и продаде на Руската Федерация, вече проявиха интерес две страни, съобщава изданието Le Monde, позовавайки се на думите на високопоставения френски източник. 

По негова информация, за покупка на универсалните десантни кораби са готови властите на Суадитска Арабия и Египет. 

Високопоставеният източник коментирал, че по време на откриването на разширението на Суецкия канал, което се състоя вчера, на 6-ти август, президентите на Франция и Египет Франсоа Оланд и Абдел Фатах Сиси обсъждали планове за задълбочаване и разширяване на стратегическото сътрудничество. 

В частност, ставало въпрос за подписването на нови партньорски договори. „Кралят на Суадитска Арабия Салман има намерение да сформира на територията на своя съюзник Египет – флот, който би бил достоен за монархическото име и би бил в състояние да отстоява интересите на държавите в акваториите на Червено и Средиземно море“ – отбелязва източникът на изданието.

 Хеликоптероносачите „Мистрал“ се разглеждат като средство за обезпечаване на морските коалиционни сили, уточнява той. 

Le Monde съобщава, че в края на юли в египетската столица суадитския принцип Мохамед бин Салман и президентът Абдел Фатах Сиси подписали договор за безопасност и сътрудничество в икономическата сфера.

Това споразумение според експерти се превръща в още една стъпка към създаването на обединени арабски сили. Проектът на документа бил разработен, след като Суадитска Арабия оглави началото на кампанията на арабската коалиция срещу метежниците хути в Йемен. 

Договорът за доставка 2 хеликоптероносача от типа „Мистрал“ бил сключен от руската и френската страна през 2011 година. 

Според контракта първият „Мистрал“ трябвало да бъде доставен на руската страна още през есента на 2014-та година, но лидерът на Франция Франсоа Оланд заяви малко след това, че сроковете за доставка на десантните кораби се замразява, поради украинския въпрос.

На 5-ти август се появи информация за окончателно споразумение между Франция и Русия за превърналите в спорни хеликоптероносачи. Контрактът бил разтрогнат, след което Париж върнал на Москва платеното по него.

Play MarketGlory online strategy game, an online browser war game english homepage

Play MarketGlory online strategy game, an online browser war game english homepage

Моята успешна Инвестиция за Напреднали

1. Инвестиция за ClixSense

Започваме със най-добрият сайт ClixSense и правилната реклама за набиране на реферали.
Инвестицията е много лесна
Закупуване на рекламен пакет в NeoBux за 130$ (получавате 100 000 клика + 100 000 ад прайз)
вземате линк от графа TASKS и с него промотирате
Много важно за рекламата
Наблюдавате рекламата си и при появата на реклама за ClixSense вие Натискате ПАУЗА на вашата по този начин вие ще успеете да хванете над 100 реферала

Можно ли зарабатывать в интернет несколько тысяч $$ в месяц?

Можно ли зарабатывать в интернет

несколько тысяч $$ в месяц?

Можно!!!

Более того – начать можно, практически

с нуля!

Вы можете спокойно пропустить этот текст:

• если каждое утро Вы просыпаетесь с радостным предвкушением, что наконец-то Вы опять и снова пойдете на свою любимую работу;
• если Вас все устраивает: начиная от морального удовлетворения и заканчивая достойным материальным вознаграждением за Ваш труд.

Вам можно только позавидовать!
Но:

• если Вы остались без работы;
• на Ваших плечах тяжким грузом лежат потребительский и ипотечный кредиты;
• нужно оплатить учебу ребенка;
• Вы находитесь в отчаянном поиске выхода из создавшейся сложной ситуации.
• и Вы мечтаете найти достойный способ заработка в Интернете, работать в удобное для Вас время, не зависеть от начальства, а свое свободное время проводить со своей семьей,
  тогда Вы попали по адресу.

«Если У Вас Есть Компьютер И Выход В Интернет, То у Вас Есть Все Шансы Начать Зарабатывать. 300 долларов в месяц – только начало. 1000 долларов в месяц – не предел!»

Здравствуйте!
Меня зовут Петр ВоденчевЗаказать сейчас
Я уже более двух лет интенсивно изучаю возможности торговли на бирже Betfair.

Человек, который профессионально торгует на любой бирже, владеет очень престижной и прибыльной профессией, которая называется трейдер.

Торговать можно на валютной, сырьевой, фондовой бирже или на бирже спортивных ставок.
Если на первых трех видах бирж торгуют уже давно, то торговля на бирже спортивных ставок (Betfair) пока достаточно экзотична, несмотря на очевидные преимущества торговли именно на этой бирже.
Торговля на Betfair в 2 -2,5 раза эффективнее, чем торговля на валютном рынке Forex.
Первое мое знакомство с биржей Betfair было весьма обнадеживающим!
Трейдеру всегда мешают две человеческие эмоции.
Страх и жадность.
Страх мешает вовремя войти в рынок, а жадность — вовремя выйти с рынка.
И то и другое приводит к потери денег.
В самом начале торговли на бирже страха у меня не было и я смело входил в рынок и шли достаточно успешные сделки, я зарабатывал от 50 до 200 $ в день. И я думал, что так будет всегда, пока два раза подряд не попал на очень не благоприятное движение рынка и не слил 70% своего депозита. После этого появился страх... и это привело к тому, что я начал пропускать благоприятные моменты для входа в рынок.
Я понял, что любой рынок требует к себе уважительного и внимательного отношения.
Я стал более серьезно относиться к анализу рынка и к поиску менее рискованных стратегий.
Я перебрал большое количество различных стратегий и отобрал самые эффективные и самые безрисковые.
Основной рынок, на котором я первое время торговал, был рынок футбола.

Конечно возможности футбольного рынка огромны за счет очень больших денежных оборотов, которые на данном рынке происходят.
Но тем ни менее и у этого рынка есть определенные неудобства.
1.Данный рынок имеет сезонность и в летний период значительно уменьшается количества игр, на которых мы могли бы делать ставки.
2.Каждый футбольный матч имеет свое конкретное время начала, а нам это время может не подходить по каким-то причинам.
3.Каждый матч длится два периода + перерыв и, возможно еще дополнительное время, добавленное судьей. А сидеть перед монитором более часа не совсем комфортно
По этим причинам я начал искать более комфортные возможности работы на бирже.
Я обратил внимание на рынок карточных игр.

Основные преимущества данного рынка:
1.Этот рынок не зависит от сезона и работает круглосуточно. Вы можете заходить на этот рынок в удобное именно для Вас время.
2.Этот рынок очень динамичен. Игра длится всего несколько минут, а не более часа , как на футболе.
3. На этом рынке Вы играете против таких же игроков, а не против биржи, как это происходит в казино.
4.Этот рынок имеет программы автоматизации торговли на данном рынке.
Однако у этого очень динамичного рынка есть свои особенности , не знание которых может привести, как к быстрому получению значительной прибыли, так и к полному сливу депозита.
Я очень долго и внимательно анализировал этот рынок, и вывел надежные правила торговли на этом рынке, которые позволяют с очень большой вероятностью получать прибыль.
Причем использование программ автоматической торговли значительно упрощают сам процесс торговли.
Однако я продолжал изучать и анализировать этот рынок в поисках все более надежной стратегии торговли.
И данный поиск увенчался созданием стратегии торговли на рыке игры Hilo.
Это очень надежная, простая и очень гибкая стратегия.
Очевидными достоинствами этой стратегии является возможность начинать торговлю с минимальным депозитом равным 20-50 $ и то, что максимальная потеря в одном раунде торговли не превышает Вашей ставки (при минимальной ставке 4 $ возможный убыток не может быть более 4 $).

Однако возможности биржи Betfair безграничны...

И я продолжал их осваивать.
Меня заинтересовал тот факт, что «западные» трейдеры более 60% своих доходов получают с рынков таких спортивных игр, как баскетбол и теннис.

Я начал анализировать эти рынки и заметил достаточно интересные особенности этих рынков по сравнению с наиболее развитым в РУНЕТе рынком «футбол».
Одна из самых главных особенностей заключается вот в чем:
если в футболе забивается гол, назначается пенальти или показывается красная карточка, то рынок приостанавливается, все непарные ставки отменяются и рынок начинает формироваться в этих новых условиях. При этом системная торговля на этом рынке практически не возможна.

На рынках баскетбол и теннис таких особенностей нет и это позволяет торговать на них системно. Поэтому после определенного анализа этих рынков, я начал использовать одну из системных стратегий торговли. И, надо сказать, эффективность и комфортность этой стратегии превзошли все стратегии, которые я использовал раньше.

Основные особенности этой стратегии:
1. Она достаточно универсальна, ее можно использовать как на рынке «баскетбол», так и на рынке «теннис».
2. Она очень проста, как в изучении, так и в применении.
3. Она позволяет начинать торговлю с минимальным депозитом, начиная с 10-20 долларов.
4. При использовании этой стратегии Вы рискуете всего 10-20% от ставки ( или 1-5% от депозита), а прибыль от одной торговой сессии можно получить от 50 до 500% от ваших обязательств.
5. При определенном отборе игр можно процент риска свести практически к нулю.
Сегодня полный курс состоит из трех отдельных крупных информационных блоков.

Первый блок — мой курс по прибыльной торговле на рынке ФУТБОЛ.

Изучив этот блок Вы освоите три самых проверенных и эффективных стратегии торговли на рынке футбол.
Это разноплановые стратегии и этот комплект позволяет использовать максимальное количество футбольных матчей для получения прибыли.

Второй блок — мой базовый курс по автоматизации торговли на рынке карточных игр биржи Betfair.

Изучив этот блок Вы узнаете:
1.Вы получите базовую информацию об рынке карточных игр биржи Betfair.
2.Сможете загрузить на свой компьютер базовую программу по автоматизации торговли игр и 6 специальных программ (триггеров), которые автоматически выполняют определенную стратегию торговли (2 по каждой игре).
3.Получите самые полные инструкции по установке и настройке программ и триггеров для таких игр, как Сard derby, Baccarat, Hilo.
4. Получите несколько методик по анализу рынке. Одна из методик уникальная авторская разработка, которая позволяет гарантировать практически 100% вероятность получения прибыли в определенные моменты развития рынка игр Сard derby, Baccarat, Hilo.
Данная методика тестировалась более, чем на 10 000 серий игр каждого типа (Сard derby, Baccarat, Hilo).
Аналогичной методики Вы нигде больше не найдете.
Все необходимые методические и вспомогательные материалы Вы сможете загрузить на свой компьютер по ссылке, которую получите перед началом занятий.
По этой же ссылке Вы сможете загрузить 4 электронных книги по теме торговли на бирже Betfair. Общая стоимость этих книг примерно 200- 300 $.

И наконец  блок, о котором я подробно рассказал немного выше. Это блок  прибыльной торговли на рынках баскетбол и теннис.

Сегодня это самый полный комплексный курс по торговле на бирже Betfair, который Вы можете найти в РУНЕТе.

100% Гарантия.
Я уверен в своем курсе и даю абсолютную гарантию на его информативность и практическое применение.
Если в течении месяца после прохождения курса Вы решите, что мое обучение не принесло Вам пользы, то Вы можете отказаться от нашего сотрудничества и я верну Вам деньги.
(В этом случае мы закончим сотрудничество навсегда и я никогда не смогу предложить Вам другие свои продукты и услуги).

Сколко же стоит полный курс прибыльной торговли на рынках биржи Betfair ?!

Аналогичные по объему курсы по обучению торговли на валютной бирже Форекс и на фондовых биржах стоят от 500 до 2000 долларов.

Мой курс не будет стоить 1500 $...
Он даже не будет стоить 300 $...

Базовая цена на полный курс установлена в 197 $.

Курс длится несколько дней, причем основной объем материала Вы сможете освоить в удобное лично для Вас время, получая информацию в виде видео уроков, а на занятиях, которые будут проходить в режиме реального времени, Вы сможете уточнить все неясные вопросы.

Занятия очередной группы начнутся 14.05.2012.

Количество мест в группе ограниченно.

Поэтому если Вы хотите гарантированно попасть на данный курс и получить все бонусы, то прямо сейчас нажмите кнопку ЗАКАЗАТЬ СЕЙЧАС, выберите метод оплаты и произведите оплату за обучение.